Ако ме питате „Какъв е смисълът?“ или „Защо съм се захванал да го правя?“, тук следва кратък предговор:

Факт е, че някои от тези книги отдавна са издадени на български език в хартиен вариант ¹ ... Но преди около две години (повече от четвърт век след първото ми запознанство с тях) реших отново да ги прочета, за да сравня това, което съм разбрал и запомнил от тях тогава, с това, което допълнително би ми се разкрило при едно ново, опреснително четене... И, понеже вече знаех за съществуването на междувременно-появилата се в мрежата Електронна библиотека Рудолф Щайнер, реших да сравня текстовете от по-старите книжни издания с по-новите им електронни версии... така се убедих, че даже в тези стари книги липсват тук-там отделни думи, изречения и дори цели пасажи... Обаче така разбрах и, че вече могат да се намерят онлайн много други, нови български преводи на Р. Щайнер – не само на издадените му книги, но и на непубликуваните му лекции и лекционни цикли. Естествено, започнах да чета и тях... За жалост повечето от тях са в незавиден вид, било поради лош превод, било по липса на добра редакция ² ... Така че, заради самия себе си, на мен ми се наложи, първо бавно и постепенно, да вникна в смисъла на казаното - изречение по изречение, пасаж по пасаж, глава по глава - и едва тогава ³ да изчета наново цялата книга от началото до края ù без да се спирам на всяка дума, чудейки се какво е искал да каже авторът... защото може ли човек да схване скрития общ смисъл на една книга, ако му се налага да се концентрира и да медитира върху всяка дума в нея поотделно... Тези, които са чели Р. Щайнер, знаят, че в текстовете му (дори когато са добре преведени и редактирани) не всичко е лесно-смилаемо и разбираемо, така че често се налага да пре-прочиташ два, три и повече пъти един и същ пасаж, една и съща лекция, а и цялата книга... И това съвсем не е случайно - самият Р. Щайнер казва, че целта му не е да улеснява своите читатели, а напротив, нужно е все пак индивидуално усилие, воля за разбиране - по-точно, за вникване в дълбочината на самия смисъл в съдържанието на текста... А нима наличието на два, три и повече превода на даден /един и същ/ текст ⁴ не предлага най-добра възможност имено, сравнявайки ги един с друг, да вникнеш в смисъла на казаното от автора? Е, аз просто се възползвах от тази възможност... А после реших да продължа започнатото, създавайки си собствена файлова библиотека с всичко, което успея да препиша и пре-редактирам придавайки му колкото може по-четивен вид... И след това ми хрумна, че от това биха могли да се възползват и други... сиреч, не само аз, но и всеки друг (който би се наел да ги чете) да не трябва да се чуди на всяка втора дума какво е искал авторът да каже...

Разбира се, не отричам, че това е някакъв вид амбиция - да се надяваш, че ще има хора, които ще изпитват нужда да четат написаното и преписаното от самия теб... Но тук е налице възможността всеки сам да сравни тези текстове с оригинала им – във всеки от предложените текстове е посочен линк, отварящ онлайн /чрез Ctrl+click/ самия източник, намиращ се в съответната онлайн-библиотека в електронната мрежа.

А на евентуалния въпрос „Защо тук те са подредени сякаш произволно?“ или „Защо не е спазена оригиналната им номерация - GA (Gesamt Ausgabe ⁵ ) №...?“, отговорът е, че това е предумишлено... Реших да ги подредя в последователността, в която аз съм ги преписал, редактирал и подготвил за представянето тук, защото е доказан факт, че прочитът – по-точно разбирането, вникването в това, което четеш и изучаваш - се влияе значително много от всичко, което вече си прочел, разбрал и усвоил от досега-прочетеното, до и преди началото на настоящото ти четене... така че (в същия смисъл) и моите прочит и редакции на тези текстове със сигурност са повлияни от това, което до момента е било от мен прочетено, разбрано и усвоено.

В случай, че подобно начинание ви интригува, очаквайте и още други книги, които смятам да прибавям отсега нататък.

Николай Каранфилов, 13 декември 2023 г.